През последните 5 месеца почти не съм творил. Музата си беше взела неплатен отпуск и то без предупреждение! Мисля, че е крайно време да се сритам сама по глутеусите(да се направя малко на учена) както Том от Том Джери прави във филмчетата - хваща се за врата и се изритва през вратата. И аз така се хванах сама и се изритах към чертожната маса.
Поводът беше завършването на 4 клас на Пепи(как лети времето!). Още от зимата започнах да обмислям какво ще подарим на госпожите за края на годината. Изключително съм им благодарна за всички усилия, внимание, любов, знания и опит, които предадоха на децата ни през тези 4 години. Ще оставят ярък спомен в сърцата на децата, пролича си по последния учебен ден, когато повечето деца плакаха, че се разделят. Пепи, който всяка година чака с нетърпение ваканцията, в петък обяви, че това е най-тъжният ден в живота му. Предполагам, че бързо ще му мине, но беше истински тъжен.
Ето и подаръка от всички деца и родители:
Кутия със съкровища от децата(картички, писма, стихчета, рисунки) , албум със снимки от 4те години, карикатура на класа, както и кошница с цветя от бонбони. Аз бях главния инициатор за тези подаръци и за щастие срещнах подкрепа и одобрение от всички родители. Мисля, че се получиха хубави и най-вече вълнуващи подаръци.
