От няколко години все се каня да отворя още една страничка от хобито ми - тази на арт журналите. Досега умело избягвах да го направя, не знам защо, но идеята ме плашеше малко. Все се оправдавах че нямам точните материали(и сега нямам много, но пак става), че нямам време (стандартно оплакване, от което бягам като дявол от тамян, но сега 2 месеца имам цялото време на света само за мен! На специализация в Румъния съм и съм заета от 8 до 14 часа. После съм свободна да правя каквото си искам. Списъкът ми е толкова дълъг, че една седмица стоях и не можех да подхвана нищо. Не съм свикнала да имам свободно време за мен. От 10 години тичам по различни задачки - деца, домакинство, работа, учене и др.... Имах нужда да се откъсна от ежедневието си и да погледна отстрани, за са преценя накъде да насоча кораба на живота си. Имам толкова мечти и цели, че се плаша че няма да ми стигне животът да ги постигна. Нали знаете за цитата - ако мечтата ти не те плаши, значи не е достатъчно голяма. Е, моите са много големи. И ме плашат. Та имах нужда да дам на пауза, за да осмисля всичко случващо се.)
Снощи най-после отворих първата на страница на новият ми журнал ( в Румъния се оказа че хората не творят толкова много и нашето хоби не е така популярно като при нас. Оказа се доста трудно да си намеря подходящ тефтер. Но успях.)
Да си призная нявах никакво вдъхновение! Затова изгледах 4-5 клипчета на
Вики и се насилих да извадя материалите си (за сравнение - багажът ми се състои от 1 куфар и от 2 крафт куфара 😁. Не знам къде ще слагам всички подаръци, които ще купя). В началото беше трудно, но като започнах така се улисах, че загубих представа за времето. Като погледнах накрая установих, че едната съквартирантка е заспала, часът беше почти 23. А започнах в 19... и не че се прави чак толкова трудно, просто аз съм си бавничка в творенето.
Извадих едни морски хартии, сини боички и дистрес мастила, един кораб от бирен картон и печати букви. Голямо мацане падна, още имам синьо под ноктите 😂
Ще има още! Зарибих се. Може би и затова отлагах старта на това начинание досега.
Посланието много ми хареса, хем конкретно за плаването, хем двузначно - за бурите в живота и плаването през него. Колкото и трудно да ни се струва, важно е да продължаваме напред.
Благодаря на
Картишоците за вдъхновението.
Хубав ден!